Почивка на море в село Дуранкулак

     Ни в клин, ни в ръкав в един от най - мразовитите дни на тази зима, аз се разметчах. Размечтах се за прекрасните летни дни, в които сме в отпуск и сме успели да се установим в някое прекрасно кътче на Българското Черноморие. Някои хора, оказа се, вече планират лятната почивка за 2012г., та се замислих за това, че през 2011г. и ние също с приятели решихме да помислим по - отрано за това къде да прекараме дните на лятната ни ваканция. Всички бяхме с идеята, че предпочитаме да отидем някъде, където плажовете не са пренаселени, а самия курорт, ако изобщо е курорт, да е тихо и спокойно място. Друг наш критерий беше свързан с факта, че с нас щеше да бъде едно малко ангелче, което в периода на самата почивка беше на 1 година и 3 месеца, което водеше и до изисквания от сорта на самостоятелна вила или къща, за да не притесняваме околните, а и те нас. Необходимост беше да има пералня, защото, както повечето хора са наясно, децата имат нужда от една пералня, която да пере без да спира само за тях и пак не е сигурно дали ще смогне. Не го казвам с лошо, деца са и се цапат постоянно. Та, към другите изисквания, които имахме бяха - самостоятелни бани с тоалетни за две семейства, кухня, хладилник, печка, двор, барбекю/беседка с възможност за приготвяне на скара и скромно запивене в тихите летни нощи, и... май това беше всичко, от което имахме нужда, за да бъде ваканцията идеална. 

     Моята мила половинка изпадна в спомени за своите детско - тинейджърски преживявания в Дуранкулак, относно девствените плажове там, прекрасната природа и спокойствие, което запали останалата част от компанията по идеята да потърсим възможност за наемане на вила/къща там. Изборът въобще не е голям, поне в интернет. А естествено от София няма друг начин да направиш проучване в Дуранкулак, освен ако не познаваш някого, но с такава възможност ние не разполагахме. Е, моята половинка си спомни за приятелско семейство, с което поддържали отношения преди да спрат да ходят на почивка в този район, но това е било преди поне десетина години, което естествено води до мисълта, че едва ли стационарния телефон, с който разполагаме, е особено актуален. Опитахме все пак, но уви, не успяхме да се свържем с тях. По - късно, вече в Дуранкулак, установихме, че и там телефоните са преминали в цифрови и са добавени нови цифри, поради което и телефонът е невалиден. Слава Богу, системата с "Хоремага" работи. Да, отиваш и питаш за еди - кой си в местната кръчма и бъди сигурен, че ще се намерят поне двама, които да те упътят до дома му. Та, отклоних се... 

     В интернет може да се намери информация за места за отсядане в Дуранкулак не повече от две (поне такива, които да си заслужават някакво внимание). И тъй като идеята ми за това писание е да помогна на такива хора като нас, които имат желание да посетят едно прекрасно кътче на България с невероятна природа, то мога да ви кажа, че: 

1. Бунгала "Космос" са ужасно място и условията вероятно могат да бъдат приети за нормални само от хора, които биха живяли и на сметище без да им пука. Въпрос на вкус може би. Една година преди това наши приятели (семейство с две деца) бе направило грашката да повярва на това, което е описано в обявата в интернет. Когато пристигнали на място се сблъскали с истината и дори не се настанили, а тръгнали да търсят друг вариант.

2. Туристически комплекс "Дуранкулак" предлага много добри условия, но се намира доста далече от плажа. Това може и да се пренебрагне като недостатък, ако се вземе предвид факта, че в този район така или иначе без собствен автомобил не можеш да отидеш до плажа. Е, може и с велосипеди, но както вече споменах, ние бяхме с малко дете, което доста усложнява нещата. 

3. Къща за гости "Цвети" отпадна за нас, независимо че условията й изглеждаха добри, тъй като е за около 10 души, т.е. големичка ни беше, за да я наемем самостоятелно цялата. Не мога да дам мнение дали наистина си заслужава, защото така и не я посетихме. Ако някой има желание, може да рискува. 

4. Ние избрахме  Къща за почивка "Биана".

     Целта ми, както вече споменах, е да помогна, т.е. да разкажа с какво се сблъскахме, за да не правите същите грешки като нас. 

     Та при условията на ранно записване, което ние направихме, доколкото си спомням, в края на февруари или началото на март, получихме отстъпка в цената за наем на цялата къща за десет дни. Трябваше да преведем 30% от сумата по банкова сметка, а остатъка платихме, когато пристигнахме и се настанихме. 

     Знаехме, че в Дуранкулак няма магазини, в които да намериш всичко, което ти е необходимо, затова и по план преминавайки през Варна посетихме един голям супермаркет и напазарувахме всичко, за което се сещахме и бяхме преценили, че ще имаме нужда - от храна до препарати и други домакински необходимости.  Десет дни не са кратък период и пазарът си беше сериозен, така все едно пазаруваме за вкъщи, но по две. Идеята ни беше в Дуранкулак да пазаруваме само хляб, мляко и други по - нетрайни продукти. Тук мога да вмъкна, че в центъра на Дуранкулак има фурна, в която правят хляб на място, който е със страхотен вкус и определено си заслужава, но трябва да я посетиш не по - късно от 10 часа сутринта, тъй като хлябът свършва бързо.

     И така най - накрая пристигнахме в село Дуранкулак и, макар че се ориентирахме с GPS, се полутахме докато открием къщата, която бяхме наели. Наложи се да се обадим по телефона на хазяите, за да ни дадат по - точни инструкции. Къщата се намира в края на селото в последната пряка преди бензиностанцията на Петрол. Хазяите, мъж и жена на средна възраст, ни посрещнаха много сърдечно и ни оставиха да се настаним. И от тук започвам да изброявам разликите между обявата и реалността, с които се сблъскахме. 

     Пясъчникът на детската площадка беше пълен с боклуци, за което направихме забележка и споменахме, че ще го преживеем и ще го почистим, защото детето непременно щеше да се насочи натам в момента, в който го зърне. Хазяйката не даде и дума да става и обеща, че тя ще го изчисти и ние изобщо не бива да се притесняваме. Без да правя каквито и да било други коментари ще кажа, че пясъчникът остана непочистен до края на престоя ни. Добре, че малкия беше се наситил на пясък на плажа и не обръщаше внимание на пясъчника, а в моментите, в които се насочваше натам, успявахме да го отклоним. Ще попита някой защо ние не си го изчистихме в крайна сметка. Отговорът е прост - след сблъсъка със стаите и липсата на уреди, за които специално бяхме попитали в телефонен разговор преди да направим резервацията, решихме на инат, че няма да се занимаваме с пясъчника. 

    Следва срещата със стаите. В къщата има три стаи с по две легла. Две от стаите са свързани с малък коридор, т.е. не са съвсем самостоятелни. Към всяка от тях има баня - тоалетна, но за това малко по - късно. Във всяка стая уж има шкафчета, в които да си подредите дрехите, но единствено ще кажа, че предпочетохме дрехите ни да останат в сака през целия ни престой, колкото и неудобно и неприятно да беше това. Като големина за стая, в която единствено ще спиш, не е зле, но таваните са доста ниски и съответно това те кара да се чувстваш някак затиснат. На снимките в обявата има телевизор и човек остава с впечатлението, че във всяка стая има по един.  Не обичам да гледам телевизия и затова не се впечатлих особено, но някои от компанията определено бяха неприятно изненадани, защото раелността се оказа друга. Има един телевизор в кухнята с Булсатком, който при това е платен на някаква ограничена тарифа и една не малка част от каналите не работеха. Тук ще вметна, че в обявата пише, че има интернет. По - голяма химера от този безжичен интернет не знам дали има. Така и не успяхме да го уловим дори и на двора, колкото и да опитвахме. Но, да продължа с описанието на стаите. Смятам че фотографът, който е правил снимките за обявата в интернет е бил Бог.  Качените две снимки заблуждават, защото това всъщност са снимки само на една от стаите. Другите две не са снимани, но не са по - различни от тази. Така светли и просторни изглеждат стаите, а всъщност е точно обратното. Това се преживява... Но когато решиш да си вземеш душ в банята - тоалетна, която не е с размери дори един на един метър, тогава става интересно. Миризмата на канал също е доста наситена и постоянна, тъй като помещението на банята - тоалетна няма отдушник, и нахлува в стаята без никаква възможност за проветрение. В началото се впечатлихме от обяснението на хазяина, че има слънчеви колектори, които се използват за загряване на водата. Все пак е хубаво човек да мисли за околната среда. За съжаление още първата вечер, когато всеки от нас реши да си вземе душ след плажа, всичките ни идеи за околната среда бяха разбити на пух и прах и поискахме от хазяина да дойде да пусне бойлера, защото и той си имаше свой номер за включване, та да може да се изкъпем поне с хладка вода. 

     Да преминем към кухнята, която ни прични най - голям стрес. Отново ще напомня, че преди да направим резервацията бяхме провели разговор, в който обстойно бяхме разпитали с какво разполага къщата. От снимката се вижда, че има два големи хладилника, което беше и една от причините да заплануваме голямото пазаруване, за което разказах по - горе. Да, ама не, както се казваше някъде, някога. Единият хладилник си е там, но, когато го отвориш, откриваш, че всъщност това не е голям хладилник, а голям миризлив шкаф. Имаше един малък хладилник, който дори нямаше камера и който беше включен от хазяина пред очите ни, едва когато пристигнахме. Ясно е, че за да успее да започне да охлажда продуктите, които поставихме в него, му бяха необходими няколко часа. Ако не бяхме изпробвали онова с "Хоремага" и не бяхме намерили старите приятели на моята половинка, които ни приеха с отворени обятия и приютиха няколкото килограма месо, което бяхме закупили, в техния фризер, то щяхме да нахраним кучетата из селото с него. Историята с месото ни изкара всички извън нерви и се бяхме заканили, че веднага след нашето завръщане ще разкажем в интернет за нашето изживяване, за да няма неприятни изненади за други "търсачи на силни усещания". 

     Но явно никой от нас не е толкова злопаметен, защото след завръщането ни вече си спомняхме само за прекрасните плажове и невероятната природа в Дуранкулак и никой не написа и ред за къщата и нейните невероятни изненади. 

     Както казах не веднъж, идеята ми да напиша този текст не е подтикната от лоши чувства, а само от необходимостта да помогна. Затова и в заключение ще кажа, че всъщност всички сме много доволни от нашата почивка на море в село Дуранкулак. Успяхме да игнорираме описаните по - горе неприятни елементи и се насладихме на тишината, спокойствието, прекрасния двор на къщата, почти празните плажове, чистата вода и хубавото слънево време, т.е. всички неща, които са необходими за една незабравима лятна ваканция.

     Ето тук разказ за едно хубаво местенце, което можете да посетите в Дуранкулак "Златната рибка"

     А това е един комплекс, който предлага доста прилични условия за настаняване в Дуранкулак. За него разбрахме на място, тъй като не се намира в google, освен ако не го търсиш конкретно. Учебно-Възстановителен Комплекс "Прогрес" Цени