Преди време, когато започнах да пиша в този блог си мислех, че освен за неприятни неща ще пиша и за приятните неща, с които се сблъсквам в ежедневието. Уви, когато човек се чувства добре и преживява хубави моменти, той предпочита просто да ги изживее и все не му остава време да ги сподели в блога си. Но, когато някой проблем ти човърка мозъка в продължение на години, в един момент ти писва и сядаш да пишеш за него с надеждата, че ако го споделиш, то може някой да откликне с решение или най - малкото да ти олекне на душата просто защото си го споделил.
Наясно съм, че много от проблемите, които ме провокираха да напиша това, са такива, че решаването им в полза на гражданите на столицата би довело до материално ощетяване на някои конкретни лица, защото въпросите са свързани с много пари. Питам се, обаче, кое би трябвало да бъде по - важно за държавата в лицето на общината, обществото или единици - избрани?! Отговорът би бил доста труден, защото официално всичко е облечено в съответните норми на общината и уж всичко е така предвидено, че проблеми да не съществуват, но за съжаление в случая решението е свързано само с материален интерес, а моралният дълг към обществото не е изпълнен. Някои биха казали, че съм пристрастна. Така е. Всеки говори за това, което го касае. Ако проблемите, за които говоря, започнат да касаят живущите в друг квартал на града, то те също биха надигнали глава и биха изказали своето недоволство по един или друг начин.
Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, и аз както целокупния български народ тези дни съм щастлива. Щастлива съм, защото дойде пролетта. А пролетта е сезон, през който всичко се възражда за нов живот. Слънцето грее някак по - освежаващо и по - стоплящо след дългите, студени и мрачни зимни дни. Душата на всеки някак се отваря през пролетта, когато живакът в термометрите започне да се изкачва нагоре и температурите са над 10 - 15 градуса по Целзий. В такива дни аз определено съм щастлива, ставам рано сутрин и се радвам на слънцето и на разцъфващата за нов живот природа, отивам на работа и също се радвам на това. Прибирайки се от работа вкъщи искам да отворя прозореца и отново да се радвам на слънцето, на заленината и на свежия пролетен въздух. Уви, тук попадам на първия проблем. Със затоплянето на времето, за мое огромно разочарование, се раздвижват и всякакви кампании, които се организират на публични места. За съжаление имам нещастието да живея в близост до място, където ежедневно някой нещо рекламира, прокламира и изобщо изразява мнение, но го прави така, че вдига невъобразим шум. А това става с разрешението на общината. Питам се, защо общината разрешава спокойствието на гражданите й да бъде нарушавано? И си отговарям: "Защото от това печели пари". Това по принцип не е лошо, все пак общината има нужда от средства, за да разрешава какви ли не проблеми. Но защо това е за сметка на нейните жители? Няма делничен ден, няма почивен ден, няма време за почивка. Винаги някой пуска музика или е организирал да свири група, или вика по микрофона така, че да го чуе цяла София, а не само хората, които са решили, че ги интересува това, което се рекламира или прокламира. Защо? Ако имам нужда да слушам музика, аз си я пускам вкъщи. Ако имам нужда да отида на концерт, го правя, но отивам на определените за това места и на определените дати. Ако желая да се запозная с някой продукт, имам прекалено много други възможности и определено джангърът под прозореца ми по - скоро би ме отблъснал, отколкото да ме привлече.
Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, смятам че подобни мероприятия би трябвало да се организират така, че да не пречат на живущите в района, където се провеждат. Как, кога и къде да се организират би могло и трябва да се реши от общината. Наясно съм, че за всяко мероприятие общината получава съответната такса, но от друга страна общината получава и нашите данъци, с които разполага както намери за добре, та срещу това би трябвало да помисли поне малко и за нас. Подробност е, че в кварталът, в който живея, се плащат едни от най - високите данъци, но все пак би трябвало и това да се има предвид.
И тъй като така и така съм започнала да излагам проблеми, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, бих желала да изложа и проблема с паркирането пред дома или както вие сте го определили - паркирането по постоянен адрес. Преди месец, месец и нещо Общинският съвет на град София взе решение жителите на нашия квартал да заплащат такса за да паркират автомобила си пред дома си или в близост до него, като дори има определена граница на района, където може да се паркира. За съжаление, обаче, тази такса ще бъде заплащана на общината в лицето на "Център за градска мобилност" ЕООД, а срещу нея живущите в квартала няма да получават нищо. Няма гаранция, че ще намерят място за паркиране нито пред дома си, нито в определения им за това район. Това е така, защото районът е прекалено посещаван от други граждани, живущи в София или просто гости на града, а тези хора по никакъв начин не са ограничени да правят това с автомобилите си. Оттук идва и другият въпрос за трафика в града и задръстванията. Моето мнение е, че таксата за паркиране по постоянен адрес въобще не ограничава ползването на атомобил от една огромна част от населението, което пък от своя страна по никакъв начин не би ограничило трафика и задръстванията в София.
Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, наясно съм, че от ежечасното използването на паркоместата в районите, обособени като "Синя зона", "Център за градска мобилност" ЕООД и в частност общината печели не малко средства, но защо от това да бъдат ощетени гражданите, живущи в съответните райони. В Конституцията на Република България се гарантира правото на всички граждани да бъдат равнопоставени. В случая аз не виждам равнопоставеност, а напротив - дискриминация, защото гражданите на другите квартали в София не заплащат подобна такса и не са ограничени да използват само един автомобил, така както ние имаме право за заплатим такса за паркиране по постоянен адрес само за един автомобил, а ако, недай си Боже, искаме да паркираме втори, то трябва да заплатим още по - безумно висока такса и от тази за първия.
Друг проблем, който никак не е маловажен, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, е проблемът с отпадъците. Навсякъде се обсъжда въпросът за опазването на околната среда, вие самите говорите за "зелена София", а когато отделният гражданин желае да се включи със скромните си възможности в тази дейност, се оказва, че възможност от общината не му е осигурена. Иде реч за разделното събиране на отпадъци. И в този случай мога да отбележа, че такса смет в района, в който живея е доста висока, да не кажа направо безобразно висока. Преди повече от година в нашето семейство взехме решение да започнем да събираме отпадъците си разделно. Направихме съответните постъпки, закупихме съдове за отпадъци, за да има възможност всеки вид да се събира в отделен съд. Да не излезне като приказката за умрялата циганка, но това беше една прекрасна инициатива. За съжаление и тук се сблъсках с проблем. Оказа се, че така събрания отпадък няма как да бъде изхвърлен разделно в съответните контейнери, осигурени от общината, тъй като пред блока ни, както и няколко преки в едната и в другата посока по улицата ни няма контейнери за разделно събиране на боклук. И в този случай аз отново питам себе си: "Какво се случва? Защо? Нали уж общината, чрез г - жа Фандъкова и други нейни видни представители, тръби по медиите, че София става все по - ервопейска столица и се работи все по - усилено нейните граждани да събират боклука си разделно? А къде са контейнерите за тази цел?" Отговарям си сама, че най - вероятно всичко е само медийна кампания за привличане на повече привърженици и гласоподаватели и нищо повече. Реалността няма нищо общо с прокламираното в медийните изяви. А преди години на не повече от двадесет метра от дома ми имаше поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци. В момента ги няма. Къде са те, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет? Защо бяха заменени от един единствен контейнер, който няма как да се използва за тази цел? На тези въпроси може би никога няма да получа отговори.
Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, нееднократно съм влизала в сайта на Столична община във виртуалната приемна и съм се опитвала и надявала да попадна на заместник - кметовете, които отговарят по поставените по - горе въпроси, и съответно да поискам от тях да изразят мнението си, както и да ми отговорят какво се прави за разрешаването на проблемите, но и тук удрям на камък. Точно за тези заместник - кметове коментарите винаги са заключени. Защо? Не може ли във всеки един момент гражданите да поставят въпросите си пред служителите в общината? Въпросите тук са по - скоро реторични.
Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, моято мнение е, че когато вземате определени решения и създавате съответните наредби за прилагането на тези решения, вие трябва да се ръководите на първо място от интереса на гражданите на общината, защото те са тези, които ви избират, те са тези, които ви плащат за това да се грижите за тяхното нормално съществуване в града, в който са родени и израснали или просто са намерили препитание. "Населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. Местното самоуправление
се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните
от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно
значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност..." Общината не е някакъв самостоятелен организъм, който просто трябва да печели пари. Общината е средство на гражданското общество да има ред, но ред, който да бъде благоприятен за всички, а не само за някои. Поради тази прична би трябвало да се замислите относно проблемите, които изложих, а те не са единствени, и когато отново се събирате на сесия за да решавате въпроси, които засягат града и неговото население, в което се състои вашата работа по принцип, първо помислете за гражданите/населението, а после за всичко останало, защото това е вашата задача, това би трябвало да бъде и вашата мисия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар