ПОДКРЕПЕТЕ ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА Facebook група „НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”

МОЛЯ ВСИЧКИ ДА ПОДКРЕПЯТ ГРАЖДАНИТЕ НА РАЙОН ЦЕНТЪР/СРЕДЕЦ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ДА ОСТАНАТ РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

МОЛЯ ПОДКРЕПЕТЕ ТЕЗИ ГРАЖДАНИ В ЗАЩИТА НА ТЕХНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ, ЗАЩОТО ТОВА СА И ВАШИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ!

Присъединете се към ПЕТИЦИЯТА на по-долу посочената група във Facebook и следете кога и къде можете да подкрепите отвореното писмо с подписа си.  

Благодарение на Гергана Ценова Владкова Гражданин на Столична община и Администратор на Facebook група „НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”
0889 200 333
gergana_cenowa@abv.bg

следния текст е реалност и е внесен на вниманието на г-жа Фандъкова и г-н Герджиков в Столична община на с рег. индекс 94-Г-212/25.07.2012 г.

"ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕРДЖИКОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ФАНДЪКОВА,

Във връзка с приетите на 22.03.2012г. от Столичния общински съвет изменения и допълнения на действащата Наредба за организация на движението на територията на Столична община (по-нататък Наредбата), които влизат в сила от 01.09.2012г., ние – граждани, живущи в зони с наложено почасово платено паркиране, и такива с принципна позиция по проблема, обединени във Facebook групата „НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”, се обръщаме към Вас с искане за незабавна корекция на Раздел 2.3. „Режим на локално платено паркиране на ППС на собственици на жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране”, както и на свързаните с него Приложения 14, 15 и 15А, като се вземат предвид изложените в настоящото отворено писмо аргументи. Съгласно посочения текст от Наредбата, считано от 01.09.2012г., собствениците, ползващи жилищните си имоти, които попадат в зоните с почасово платено паркиране, ще имат право да спират автомобилите си на улици, в обхвата на определена подзона, срещу закупен от общинското дружество „Център за градска мобилност" ЕООД (ЦГМ) винетен стикер, който трябва да е залепен върху предното стъкло на даденото МПС. В противен случай, те ще бъдат таксувани по общия ред. Ние сме ПРОТИВ налагането на тази годишна такса, като излагаме пред Вас следните причини.

На първо място, изхождайки от личния си опит на граждани, които през 2008 и 2009 година сме закупили винетен стикер за преференциално паркиране по постоянен адрес на стойност 75 лв., Ви уверяваме, че паркирането на улица в близост до дома ни, обхванат от синя зона, НЕ се различава по никакъв начин от паркирането ни БЕЗ да сме си купили такъв стикер през 2010 и 2011 година, когато това наше задължение отпадна, тъй като Върховния административен съд отмени като незаконосъобразен тогавашния Раздел 2.3. от Наредбата. На това основание считаме, че изобщо не може да се обсъжда паркирането по постоянен или настоящ адрес като „УСЛУГА”, а още по-недопустимо е да се облага с удвоена такса такава имагинерна величина. Единствената причина, поради която ние ще бъдем задължени да плащаме ДАНЪК-ПАРКИНГ е, че адреса, на който живеем, се е оказал на улица, сравнително отскоро използвана от Столична община (СО) за платен паркинг. Важно е да се подчертае, че срещу нашите пари СО не е предвидила да ни гарантира, че ще намерим паркомясто в определеното каре около дома ни по всяко време, когато ни е необходимо. В така наречената услуга не влизат и елементарни неща в помощ на гражданите, като почистване на паркоместата през зимата; своевременен контрол върху това как паркират автомобилистите – дали не заемат повече от едно място, дали
са спазили изискванията за паркиране съгласно ЗДвП; няма контрол и върху инвалидните автомобили – дали не са паркирали на нормално паркомясто при свободни инвалидни такива; никой не съблюдава разположението на саксиите по тротоарите – дали не пречат при отваряне на врата; не на последно място е контролът върху това дали всички ползватели на синята зона равнопоставено плащат почасовата такса; платеното спиране на улицата не води със себе си и никакви гаранции за сигурността на автомобила – дали няма да е със счупено стъкло, спукани гуми или да е бил подложен на друг вид вандализъм. Всички тези обстоятелства ще бъдат на същото ниво и през септември, с единствената, но психически обременяваща разлика, че ще трябва да плащаме за тях! Невъзможно е да се дефинира каквато и да е услуга от страна на ЦГМ или СО към живущите, която да предлага по-различни или облекчени условия за паркиране пред жилището в сравнение с тези за останалите данъкоплатци, и да обуславя наложената такса за домуване. Считаме, че обсъжданите паркинги, които ще се построят някой ден, опасването на града с велоалеи, чистия и редовен градски транспорт, както и новите спирки на метрото, са добри идеи за всички софиянци, но нямат пряка връзка с въпроса за паркирането на живущите в центъра. Затова ние настояваме за премахване на обсъждания годишен налог и приемане правото на всеки жител на столицата, независимо собственик или наемател, да паркира автомобила безплатно в даден радиус около дома си, в зависимост от инфраструктурата.

Обосновката на приетата с Раздел 2.3. от Наредбата „услуга”, че паркирането в центъра на всички големи европейски столици е платено и „много скъпо”, е несъстоятелна за нас, защото състоянието на центъра на София или обособените в синя зона улици НЕ може да се сравнява с постигнатия висок стандарт в цитираните градове. Освен това „високите” такси за паркиране там са адекватно съобразени с доходите на населението, а още по-малко някой си позволява да оказва тормоз върху живущите, като ги обременява с безумни такси, зад които не стои нищо. Ние подкрепяме желанието на СО да развие града и да достигне европейския стандарт на живот, но сме против тези амбиции да се изразяват в подзаконови нормативни актове, които да водят до дискриминацията на определени хора и до ограничения на техните конституционни права. Осъждаме и желанието на общинския съветник Радослав Тошев да „пресява” живущите в центъра, което стана ясно от едно телевизионно интервю. Считаме, че администрацията може да въвежда европейски практики, но само ако те са предварително съгласувани и съобразени с желанията и с възможностите на местното население, което реално ще изпълнява взетите от нея решения. В този ред на мисли декларираме нашето НЕЖЕЛАНИЕ да плащаме, за да паркираме автомобилите пред дома си, при условие, че останалите наши съграждани ще ползват това свое право безвъзмездно и при много по-приемливи условия от тези, за които ние ще бъдем таксувани.

Обръщаме Ви внимание, че въпреки въведения режим на платено паркиране, СО не е намалила транзитния трафик на автомобили през центъра, от който страдаме отново ние живущите. Напротив, през всички тези години мръсотията, праха, саждите, шума, разбитите тротоари и пътни настилки, инцидентите, престъпността се увеличават, а заедно с тях растат и нашите данъци и такси. Ние сме ПРОТИВ ДАНЪК-ПАРКИНГ за живущите в зони с платено паркиране, защото сме сигурни, че парите ни отново ще потънат в нищото, без да усетим каквото и да е облагородяване на нашата околна среда. Считаме, че високите данък сгради и такса смет, които плащаме са повече от достатъчни за поддържане на инфраструктурата около домовете ни (което се прави при много крайни обстоятелства или изобщо не се прави!!!), за да ни се налага да плащаме и още пари – този път за паркиране. Нека споменем и автомобилния данък, превеждан по сметка на общината. Нима всички тези приходи от гражданите в центъра не са достатъчни на администрацията, за да посегне на безплатното им паркиране пред дома – при това са нарочени шепа граждани, които така или иначе плащат прескъпо за неуредената от Общината среда за живот?!? Позовавайки се на информация от пресата, че за две седмици от 180 места с платено паркиране във Варна са събрани 17 000 лева, то си задаваме въпроса колко ли пари са събрани от хилядите места със статут на синя зона в София за пет години? И кое обстоятелство налага живущите да бъдат рекетирани отново, след като през изминалите две години, през които те не плащаха и нямаха стикер, ЦГМ освен, че не фалира, но се разрастна и процъфтя?

Освен всичко изложено до тук, считаме, че НЕ може да се слагат на една везна хора, които паркират пред жилището си, с хората, които идват за кратко по работа и които имат алтернативата да НЕ плащат за паркиране, оставяйки безплатно автомобилите пред собствените си домове. Тези прииждащи граждани ЦГМ нарича „посетители” и организира дейността си като изхожда от принципа, че улиците са за посетителите. Последното определяме като проява на наглост и безочие, както и за подигравка с нас – събирайки парите на живущите ЦГМ ще осигурява комфорта на приходящите автомобили, а тези по домуване ще бъдат изтикани в платени паркинги незнайно къде, които за наша радост засега остават в идейното пространство. Предвид, че следния текст от Проект за концепция за зони за организация и контрол на паркирането на територията на Столична Община, публикуван на интернет страницата на ЦГМ (http://www.sofiatraffic.bg/bg/discussion/5/1):
” 2. РЕГУЛИРАНЕ НА ПАРКИРАНЕ
2.1 ЗОНИ ЗА ПЛАТЕНО ПАРКИРАНЕ
В бъдеще трябва да бъдат премахнати всички места за безплатно (свободно) паркиране. При този сценарий паркирането ще бъде краткотрайно платено улично паркиране или улично паркиране с разрешителни (като разрешителните ще се получават срещу определена такса), или извън улично платено паркиране (както краткотрайно, така и дълготрайно паркиране). Зоните следва да се използват само за краткотрайно паркиране, тъй като основните им функции са да обслужват паркирането от посетители.”, може да стане реалност в близкото бъдеще, настояваме в най-кратък срок СОС да излезе с принципно становище редно ли е хората да плащат, за да паркират пред дома си или не е редно. Ако той реши, че паркирането пред дома може да се разглежда като услуга, то искаме всички граждани-автомобилисти, които паркират по улиците на територията на СО солидарно да бъдат обложени с ДАНЪК-ПАРКИНГ, както това е замислено и вече прието за нас, живущите в зона с почасово платено паркиране, при условия, че не ни се предоставят никакви привилегии или гаранции срещу парите ни, и за да не бъдем дискриминирани по имуществен признак! За да Ви помогнем при вземането на това решение Ви припомняме какво е написано за СОС на неговата интернет страница:
„В своята дейност Столичният общински съвет се ръководи от следните принципи:
• законност;
• колегиалност;
• самостоятелност по отношение на държавните органи при вземане на решения;
• гарантиране и закриляне интересите на жителите на Столичната община;
• публичност при взимане на решения и тяхното изпълнение.”
Тук е моментът да изкажем притесненията си и относно Приложение 15 от Наредбата, в което са описани документите, които се изискват от ЦГМ за издаване на винетен стикер. На първо място считаме, че облепването на автомобилите с допълнителни стикери е напълно излишно при наличие на база данни за живущите в ЦГМ, с която служителите им и сега непрекъснато правят справка за режима на паркиране въз основа на регистрационния номер на автомобила. Винетните стикери, трайно залепени на стъклото на автомобила, представляват маркировка, която носи лични данни за автомобила и собственика му, дори когато не е в режим на паркиране пред дома.

На второ място, изразяваме нашето недоумение, защо е важно само хората с автомобили, живущи в зона с почасово платено паркиране, да са си платили данък сгради, данъка на автомобила, гражданската отговорност, че дори трябва да са клиент на някой от основните битови доставчици (?!?), а на останалите шофьори, паркиращи в централната градска част, не им се търси отговорност по тези въпроси – а уж ползваме една и съща „услуга”?!? Оставаме с впечатлението, че СО умишлено затруднява живущите в центъра да ползват личен автомобил, а облагането с още един висок данък (съпоставим по размер с този за жилище) вероятно цели да ги откаже изобщо от притежанието на автомобил. Тук естествено възниква още един въпрос – нима ликвидирането на 6 до 10 хиляди автомобилисти (които забележете домуват , а не циркулират в центъра!) ще реши проблема с трафика на над 800 хиляди автомобила в града? Отговорът е „НЕ”, но посоката в която действа Наредбата и СОС е именно да отчете дейност на гърба на шепа хора, източвайки за пореден път семейния им бюджет, създавайки обществено напрежение, без да решава радикално неуредиците в града.

Не на последно място, настояваме регистрацията на автомобила ни в ЦГМ да НЕ изисква представяне на документ, удостоверяващ собствеността на лицето върху имота, както е посочено в Приложение 15 (точка 1в) от Наредбата. Личната карта или адресната регистрация дават достатъчна информация за нашето местоживеене.
Обсъждайки стикерите, ние се натъкваме и на разликата от 5 лева в цената на стикер за синя и за зелена зона (ако това разделение стане факт). Не намираме логично обяснение какво в отпечатването или изработката на тези стикери поражда тази огромна разлика, още повече, че себестойността им е многократно завишена?

Предвид предстоящото от 01.09.2012г. отнемане на правото на живущите в зона с платено паркиране да спират безплатно автомобилите пред дома си (освен, ако СОС не предприеме адекватни и навременни действия срещу тази дискриминация), то ние настояваме да бъдат отменени приетите в Раздел 2.4. от Наредбата привилегии за безплатно паркиране на лицата на изборна длъжност в СОС и СО за времето на техния мандат. Редно е управляващите общината солидарно с гражданите да носят товара на решенията си, а не само редовия данъкоплатец да бъде тормозен от необмислени подзаконови нормативни актове. В този ред на мисли Ви призоваваме да ползвате градски транспорт и велосипед, за да се придвижвате до работното си място. Сигурни сме, че този подход би отрезвил решенията, за които гласувате!

Искаме да Ви обърнем внимание и на още един проблем, който възниква с новите промени на Наредбата. Считаме, че изкуственото разделяне на синя и зелена зона с различни почасови тарифи за паркиране ще създаде конфликти по граничните зони (препълване на зелената зона за сметка на синя зона) и отново ще бъдат засегнати живущите в тези райони. Поради тази причина настояваме това разделяне да не се състои. Определените в Приложение 15А от Наредбата подзони за паркиране на живущите са също безсмислени и искаме да бъдат премахнати. Не е нормално да не можем да спрем колата си на отсрещната страна на улицата, а да имаме право да паркираме на почти километър от дома си. Считаме дори, че каквото и да е разделяне на живущите в зони и подзони е напълно безцелно и ненужно, и единствено води до допълнително затрудняване на живота им!

Призоваваме СОС да се съобрази със становището на Омбудсмана за режима на платено паркиране на територията на Столичната община от 22.05.2012г., на което все още няма даден отговор.

Наредбата предизвиква и реакция от страна на „Гражданско движение ДНЕС – Общество срещу произвола”, което внесе съдебен иск и проведе многобройни дискусии по някои от изложените в това писмо и други проблеми, произтичащи от обсъждания подзаконов нормативен акт. Общинският съветник Ангел Джамбазки също изтъкна много проблеми, които не са решени, за да бъдат обременявани гражданите с по-тежки финасови условия за ползване на зоните с почасово платено паркиране.

В заключение излагаме следния принцип, с който бихме искали СОС да се съобрази и да направи нужните промени в Раздел 2.3. от Наредбата, за да стане тя приемлива и за нас – основните потърпевши от нейното влизане в сила от 01.09.2012г. А именно:

Считаме, че всеки българин има право БЕЗПЛАТНО да паркира автомобила си в близост до дома, в който живее временно или постоянно. Автомобилите на собственици, чиито адреси по местоживеене попадат в зони с наложено платено паркиране от съответната община, да бъдат включени в регистър за справка на инспекторите (от съответното дружество, събиращо таксите от паркирането), че за тези автомобили НЕ се дължи такса за паркиране. За регистриране на автомобил, който ще бъде паркиран по постоянен или настоящ адрес, попадащи в зона с почасово платено паркиране, да се изискват само документи, показващи връзката собственик-автомобил-адрес по местоживеене, но не и такива, които обременяват хората с други такси и плащания. Идентификацията на автомобилите да става, както е и сега, с проверка на регистрационния номер, което прави излишно каквото и да било друго маркиране на автомобила.

Вярваме, че СОС и СО са структури, създадени с цел да защитават интересите на всичките си подопечни граждани и ще изчистят недоразуменията, посочени в това отворено писмо, за да докажат, че не биха си позволили да приемат текстове в Наредби, които противоречат на основни закони, потъпкват правата на обикновените хора и създават обществено напрежение.
Проблемът, за решаването на който търсим незабавното съдействие от СОС и СО, е на пръв поглед незначителен, но зад него всъщност стои отнемането на една простичка свобода от живота на обикновените хора, превръщайки я в „услуга”. Именно поради чисто човешкия характер на темата ще разпространим това писмо и в медиите, за да се запознаят повече хора с нея и евентуално да получим тяхната подкрепа под формата на участие в подписка, която ще събираме в рамките на един месец.

В очакване на бърза и адекватна реакция,

Гергана Ценова Владкова
Гражданин на Столична община и Администратор на Facebook група
„НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”
0889 200 333
gergana_cenowa@abv.bg

25.07.2012г.
гр. София"

Ето и онлайн връзка към ОТВОРЕНОТО ПИСМО, но без входящия номер.

Отворено писмо до кмета на град София (столица) г - жа Фандъкова и членовете на Столичен общински съвет

          Преди време, когато започнах да пиша в този блог си мислех, че освен за неприятни неща ще пиша и за приятните неща, с които се сблъсквам в ежедневието. Уви, когато човек се чувства добре и преживява хубави моменти, той предпочита просто да ги изживее и все не му остава време да ги сподели в блога си. Но, когато някой проблем ти човърка мозъка в продължение на години, в един момент ти писва и сядаш да пишеш за него с надеждата, че ако го споделиш, то може някой да откликне с решение или най - малкото да ти олекне на душата просто защото си го споделил.

           Наясно съм, че много от проблемите, които ме провокираха да напиша това, са такива, че решаването им в полза на гражданите на столицата би довело до материално ощетяване на някои конкретни лица, защото въпросите са свързани с много пари. Питам се, обаче, кое би трябвало да бъде по - важно за държавата в лицето на общината, обществото или единици - избрани?! Отговорът би бил доста труден, защото официално всичко е облечено в съответните норми на общината и уж всичко е така предвидено, че проблеми да не съществуват, но за съжаление в случая решението е свързано само с материален интерес, а моралният дълг към обществото не е изпълнен. Някои биха казали, че съм пристрастна. Така е. Всеки говори за това, което го касае. Ако проблемите, за които говоря, започнат да касаят живущите в друг квартал на града, то те също биха надигнали глава и биха изказали своето недоволство по един или друг начин.

          Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, и аз както целокупния български народ тези дни съм щастлива. Щастлива съм, защото дойде пролетта. А пролетта е сезон, през който всичко се възражда за нов живот. Слънцето грее някак по - освежаващо и по - стоплящо след дългите, студени и мрачни зимни дни. Душата на всеки някак се отваря през пролетта, когато живакът в термометрите започне да се изкачва нагоре и температурите са над 10 - 15 градуса по Целзий. В такива дни аз определено съм щастлива, ставам рано сутрин и се радвам на слънцето и на разцъфващата за нов живот природа, отивам на работа и също се радвам на това. Прибирайки се от работа вкъщи искам да отворя прозореца и отново да се радвам на слънцето, на заленината и на свежия пролетен въздух. Уви, тук попадам на първия проблем. Със затоплянето на времето, за мое огромно разочарование, се раздвижват и всякакви кампании, които се организират на публични места. За съжаление имам нещастието да живея в близост до място, където ежедневно някой нещо рекламира, прокламира и изобщо изразява мнение, но го прави така, че вдига невъобразим шум. А това става с разрешението на общината. Питам се, защо общината разрешава спокойствието на гражданите й да бъде нарушавано? И си отговарям: "Защото от това печели пари". Това по принцип не е лошо, все пак общината има нужда от средства, за да разрешава какви ли не проблеми. Но защо това е за сметка на нейните жители? Няма делничен ден, няма почивен ден, няма време за почивка. Винаги някой пуска музика или е организирал да свири група, или вика по микрофона така, че да го чуе цяла София, а не само хората, които са решили, че ги интересува това, което се рекламира или прокламира. Защо? Ако имам нужда да слушам музика, аз си я пускам вкъщи. Ако имам нужда да отида на концерт, го правя, но отивам на определените за това места и на определените дати. Ако желая да се запозная с някой продукт, имам прекалено много други възможности и определено джангърът под прозореца ми по - скоро би ме отблъснал, отколкото да ме привлече. 

          Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, смятам че подобни мероприятия би трябвало да се организират така, че да не пречат на живущите в района, където се провеждат. Как, кога и къде да се организират би могло и трябва да се реши от общината. Наясно съм, че за всяко мероприятие общината получава съответната такса, но от друга страна общината получава и нашите данъци, с които разполага както намери за добре, та срещу това би трябвало да помисли поне малко и за нас. Подробност е, че в кварталът, в който живея, се плащат едни от най - високите данъци, но все пак би трябвало и това да се има предвид.

          И тъй като така и така съм започнала да излагам проблеми, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, бих желала да изложа и проблема с паркирането пред дома или както вие сте го определили - паркирането по постоянен адрес. Преди месец, месец и нещо Общинският съвет на град София взе решение жителите на нашия квартал да заплащат такса за да паркират автомобила си пред дома си или в близост до него, като дори има определена граница на района, където може да се паркира. За съжаление, обаче, тази такса ще бъде заплащана на общината в лицето на "Център за градска мобилност" ЕООД, а срещу нея живущите в квартала няма да получават нищо. Няма гаранция, че ще намерят място за паркиране нито пред дома си, нито в определения им за това район. Това е така, защото районът е прекалено посещаван от други граждани, живущи в София или просто гости на града, а тези хора по никакъв начин не са ограничени да правят това с автомобилите си. Оттук идва и другият въпрос за трафика в града и задръстванията. Моето мнение е, че таксата за паркиране по постоянен адрес въобще не ограничава ползването на атомобил от една огромна част от населението, което пък от своя страна по никакъв начин не би ограничило трафика и задръстванията в София. 

          Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, наясно съм, че от ежечасното използването на паркоместата в районите, обособени като "Синя зона", "Център за градска мобилност" ЕООД и в частност общината печели не малко средства, но защо от това да бъдат ощетени гражданите, живущи в съответните райони. В Конституцията на Република България се гарантира правото на всички граждани да бъдат равнопоставени. В случая аз не виждам равнопоставеност, а напротив - дискриминация, защото гражданите на другите квартали в София не заплащат подобна такса и не са ограничени да използват само един автомобил, така както ние имаме право за заплатим такса за паркиране по постоянен адрес само за един автомобил, а ако, недай си Боже, искаме да паркираме втори, то трябва да заплатим още по - безумно висока такса и от тази за първия.  

          Друг проблем, който никак не е маловажен, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, е проблемът с отпадъците. Навсякъде се обсъжда въпросът за опазването на околната среда, вие самите говорите за "зелена София", а когато отделният гражданин желае да се включи със скромните си възможности в тази дейност, се оказва, че възможност от общината не му е осигурена. Иде реч за разделното събиране на отпадъци. И в този случай мога да отбележа, че такса смет в района, в който живея е доста висока, да не кажа направо безобразно висока. Преди повече от година в нашето семейство взехме решение да започнем да събираме отпадъците си разделно. Направихме съответните постъпки, закупихме съдове за отпадъци, за да има възможност всеки вид да се събира в отделен съд. Да не излезне като приказката за умрялата циганка, но това беше една прекрасна инициатива. За съжаление и тук се сблъсках с проблем. Оказа се, че така събрания отпадък няма как да бъде изхвърлен разделно в съответните контейнери, осигурени от общината, тъй като пред блока ни, както и няколко преки в едната и в другата посока по улицата ни няма контейнери за разделно събиране на боклук. И в този случай аз отново питам себе си: "Какво се случва? Защо? Нали уж общината, чрез г - жа Фандъкова и други нейни видни представители, тръби по медиите, че София става все по - ервопейска столица и се работи все по - усилено нейните граждани да събират боклука си разделно? А къде са контейнерите за тази цел?" Отговарям си сама, че най - вероятно всичко е само медийна кампания за привличане на повече привърженици и гласоподаватели и нищо повече. Реалността няма нищо общо с прокламираното в медийните изяви. А преди години на не повече от двадесет метра от дома ми имаше поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци. В момента ги няма. Къде са те, г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет? Защо бяха заменени от един единствен контейнер, който няма как да се използва за тази цел? На тези въпроси може би никога няма да получа отговори. 

          Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, нееднократно съм влизала в сайта на Столична община във виртуалната приемна и съм се опитвала и надявала да попадна  на заместник - кметовете, които отговарят по поставените по - горе въпроси, и съответно да поискам от тях да изразят мнението си, както и да ми отговорят какво се прави за разрешаването на проблемите, но и тук удрям на камък. Точно за тези заместник - кметове  коментарите винаги са заключени. Защо? Не може ли във всеки един момент гражданите да поставят въпросите си пред служителите в общината? Въпросите тук са по - скоро реторични.

          Г - жо Фандъкова, дами и господа, членове на Столичен общински съвет, моято мнение е, че когато вземате определени решения и създавате съответните наредби за прилагането на тези решения, вие трябва да се ръководите на първо място от интереса на гражданите на общината, защото те са тези, които ви избират, те са тези, които ви плащат за това да се грижите за тяхното нормално съществуване в града, в който са родени и израснали или просто са намерили препитание. "Населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност..." Общината не е някакъв самостоятелен организъм, който просто трябва да печели пари. Общината е средство на гражданското общество да има ред, но ред, който да бъде благоприятен за всички, а не само за някои. Поради тази прична би трябвало да се замислите относно проблемите, които изложих, а те не са единствени, и когато отново се събирате на сесия за да решавате въпроси, които засягат града и неговото население, в което се състои вашата работа по принцип, първо помислете за гражданите/населението, а после за всичко останало, защото това е вашата задача, това би трябвало да бъде и вашата мисия.

Почивка на море в село Дуранкулак

     Ни в клин, ни в ръкав в един от най - мразовитите дни на тази зима, аз се разметчах. Размечтах се за прекрасните летни дни, в които сме в отпуск и сме успели да се установим в някое прекрасно кътче на Българското Черноморие. Някои хора, оказа се, вече планират лятната почивка за 2012г., та се замислих за това, че през 2011г. и ние също с приятели решихме да помислим по - отрано за това къде да прекараме дните на лятната ни ваканция. Всички бяхме с идеята, че предпочитаме да отидем някъде, където плажовете не са пренаселени, а самия курорт, ако изобщо е курорт, да е тихо и спокойно място. Друг наш критерий беше свързан с факта, че с нас щеше да бъде едно малко ангелче, което в периода на самата почивка беше на 1 година и 3 месеца, което водеше и до изисквания от сорта на самостоятелна вила или къща, за да не притесняваме околните, а и те нас. Необходимост беше да има пералня, защото, както повечето хора са наясно, децата имат нужда от една пералня, която да пере без да спира само за тях и пак не е сигурно дали ще смогне. Не го казвам с лошо, деца са и се цапат постоянно. Та, към другите изисквания, които имахме бяха - самостоятелни бани с тоалетни за две семейства, кухня, хладилник, печка, двор, барбекю/беседка с възможност за приготвяне на скара и скромно запивене в тихите летни нощи, и... май това беше всичко, от което имахме нужда, за да бъде ваканцията идеална. 

     Моята мила половинка изпадна в спомени за своите детско - тинейджърски преживявания в Дуранкулак, относно девствените плажове там, прекрасната природа и спокойствие, което запали останалата част от компанията по идеята да потърсим възможност за наемане на вила/къща там. Изборът въобще не е голям, поне в интернет. А естествено от София няма друг начин да направиш проучване в Дуранкулак, освен ако не познаваш някого, но с такава възможност ние не разполагахме. Е, моята половинка си спомни за приятелско семейство, с което поддържали отношения преди да спрат да ходят на почивка в този район, но това е било преди поне десетина години, което естествено води до мисълта, че едва ли стационарния телефон, с който разполагаме, е особено актуален. Опитахме все пак, но уви, не успяхме да се свържем с тях. По - късно, вече в Дуранкулак, установихме, че и там телефоните са преминали в цифрови и са добавени нови цифри, поради което и телефонът е невалиден. Слава Богу, системата с "Хоремага" работи. Да, отиваш и питаш за еди - кой си в местната кръчма и бъди сигурен, че ще се намерят поне двама, които да те упътят до дома му. Та, отклоних се... 

     В интернет може да се намери информация за места за отсядане в Дуранкулак не повече от две (поне такива, които да си заслужават някакво внимание). И тъй като идеята ми за това писание е да помогна на такива хора като нас, които имат желание да посетят едно прекрасно кътче на България с невероятна природа, то мога да ви кажа, че: 

1. Бунгала "Космос" са ужасно място и условията вероятно могат да бъдат приети за нормални само от хора, които биха живяли и на сметище без да им пука. Въпрос на вкус може би. Една година преди това наши приятели (семейство с две деца) бе направило грашката да повярва на това, което е описано в обявата в интернет. Когато пристигнали на място се сблъскали с истината и дори не се настанили, а тръгнали да търсят друг вариант.

2. Туристически комплекс "Дуранкулак" предлага много добри условия, но се намира доста далече от плажа. Това може и да се пренебрагне като недостатък, ако се вземе предвид факта, че в този район така или иначе без собствен автомобил не можеш да отидеш до плажа. Е, може и с велосипеди, но както вече споменах, ние бяхме с малко дете, което доста усложнява нещата. 

3. Къща за гости "Цвети" отпадна за нас, независимо че условията й изглеждаха добри, тъй като е за около 10 души, т.е. големичка ни беше, за да я наемем самостоятелно цялата. Не мога да дам мнение дали наистина си заслужава, защото така и не я посетихме. Ако някой има желание, може да рискува. 

4. Ние избрахме  Къща за почивка "Биана".

     Целта ми, както вече споменах, е да помогна, т.е. да разкажа с какво се сблъскахме, за да не правите същите грешки като нас. 

     Та при условията на ранно записване, което ние направихме, доколкото си спомням, в края на февруари или началото на март, получихме отстъпка в цената за наем на цялата къща за десет дни. Трябваше да преведем 30% от сумата по банкова сметка, а остатъка платихме, когато пристигнахме и се настанихме. 

     Знаехме, че в Дуранкулак няма магазини, в които да намериш всичко, което ти е необходимо, затова и по план преминавайки през Варна посетихме един голям супермаркет и напазарувахме всичко, за което се сещахме и бяхме преценили, че ще имаме нужда - от храна до препарати и други домакински необходимости.  Десет дни не са кратък период и пазарът си беше сериозен, така все едно пазаруваме за вкъщи, но по две. Идеята ни беше в Дуранкулак да пазаруваме само хляб, мляко и други по - нетрайни продукти. Тук мога да вмъкна, че в центъра на Дуранкулак има фурна, в която правят хляб на място, който е със страхотен вкус и определено си заслужава, но трябва да я посетиш не по - късно от 10 часа сутринта, тъй като хлябът свършва бързо.

     И така най - накрая пристигнахме в село Дуранкулак и, макар че се ориентирахме с GPS, се полутахме докато открием къщата, която бяхме наели. Наложи се да се обадим по телефона на хазяите, за да ни дадат по - точни инструкции. Къщата се намира в края на селото в последната пряка преди бензиностанцията на Петрол. Хазяите, мъж и жена на средна възраст, ни посрещнаха много сърдечно и ни оставиха да се настаним. И от тук започвам да изброявам разликите между обявата и реалността, с които се сблъскахме. 

     Пясъчникът на детската площадка беше пълен с боклуци, за което направихме забележка и споменахме, че ще го преживеем и ще го почистим, защото детето непременно щеше да се насочи натам в момента, в който го зърне. Хазяйката не даде и дума да става и обеща, че тя ще го изчисти и ние изобщо не бива да се притесняваме. Без да правя каквито и да било други коментари ще кажа, че пясъчникът остана непочистен до края на престоя ни. Добре, че малкия беше се наситил на пясък на плажа и не обръщаше внимание на пясъчника, а в моментите, в които се насочваше натам, успявахме да го отклоним. Ще попита някой защо ние не си го изчистихме в крайна сметка. Отговорът е прост - след сблъсъка със стаите и липсата на уреди, за които специално бяхме попитали в телефонен разговор преди да направим резервацията, решихме на инат, че няма да се занимаваме с пясъчника. 

    Следва срещата със стаите. В къщата има три стаи с по две легла. Две от стаите са свързани с малък коридор, т.е. не са съвсем самостоятелни. Към всяка от тях има баня - тоалетна, но за това малко по - късно. Във всяка стая уж има шкафчета, в които да си подредите дрехите, но единствено ще кажа, че предпочетохме дрехите ни да останат в сака през целия ни престой, колкото и неудобно и неприятно да беше това. Като големина за стая, в която единствено ще спиш, не е зле, но таваните са доста ниски и съответно това те кара да се чувстваш някак затиснат. На снимките в обявата има телевизор и човек остава с впечатлението, че във всяка стая има по един.  Не обичам да гледам телевизия и затова не се впечатлих особено, но някои от компанията определено бяха неприятно изненадани, защото раелността се оказа друга. Има един телевизор в кухнята с Булсатком, който при това е платен на някаква ограничена тарифа и една не малка част от каналите не работеха. Тук ще вметна, че в обявата пише, че има интернет. По - голяма химера от този безжичен интернет не знам дали има. Така и не успяхме да го уловим дори и на двора, колкото и да опитвахме. Но, да продължа с описанието на стаите. Смятам че фотографът, който е правил снимките за обявата в интернет е бил Бог.  Качените две снимки заблуждават, защото това всъщност са снимки само на една от стаите. Другите две не са снимани, но не са по - различни от тази. Така светли и просторни изглеждат стаите, а всъщност е точно обратното. Това се преживява... Но когато решиш да си вземеш душ в банята - тоалетна, която не е с размери дори един на един метър, тогава става интересно. Миризмата на канал също е доста наситена и постоянна, тъй като помещението на банята - тоалетна няма отдушник, и нахлува в стаята без никаква възможност за проветрение. В началото се впечатлихме от обяснението на хазяина, че има слънчеви колектори, които се използват за загряване на водата. Все пак е хубаво човек да мисли за околната среда. За съжаление още първата вечер, когато всеки от нас реши да си вземе душ след плажа, всичките ни идеи за околната среда бяха разбити на пух и прах и поискахме от хазяина да дойде да пусне бойлера, защото и той си имаше свой номер за включване, та да може да се изкъпем поне с хладка вода. 

     Да преминем към кухнята, която ни прични най - голям стрес. Отново ще напомня, че преди да направим резервацията бяхме провели разговор, в който обстойно бяхме разпитали с какво разполага къщата. От снимката се вижда, че има два големи хладилника, което беше и една от причините да заплануваме голямото пазаруване, за което разказах по - горе. Да, ама не, както се казваше някъде, някога. Единият хладилник си е там, но, когато го отвориш, откриваш, че всъщност това не е голям хладилник, а голям миризлив шкаф. Имаше един малък хладилник, който дори нямаше камера и който беше включен от хазяина пред очите ни, едва когато пристигнахме. Ясно е, че за да успее да започне да охлажда продуктите, които поставихме в него, му бяха необходими няколко часа. Ако не бяхме изпробвали онова с "Хоремага" и не бяхме намерили старите приятели на моята половинка, които ни приеха с отворени обятия и приютиха няколкото килограма месо, което бяхме закупили, в техния фризер, то щяхме да нахраним кучетата из селото с него. Историята с месото ни изкара всички извън нерви и се бяхме заканили, че веднага след нашето завръщане ще разкажем в интернет за нашето изживяване, за да няма неприятни изненади за други "търсачи на силни усещания". 

     Но явно никой от нас не е толкова злопаметен, защото след завръщането ни вече си спомняхме само за прекрасните плажове и невероятната природа в Дуранкулак и никой не написа и ред за къщата и нейните невероятни изненади. 

     Както казах не веднъж, идеята ми да напиша този текст не е подтикната от лоши чувства, а само от необходимостта да помогна. Затова и в заключение ще кажа, че всъщност всички сме много доволни от нашата почивка на море в село Дуранкулак. Успяхме да игнорираме описаните по - горе неприятни елементи и се насладихме на тишината, спокойствието, прекрасния двор на къщата, почти празните плажове, чистата вода и хубавото слънево време, т.е. всички неща, които са необходими за една незабравима лятна ваканция.

     Ето тук разказ за едно хубаво местенце, което можете да посетите в Дуранкулак "Златната рибка"

     А това е един комплекс, който предлага доста прилични условия за настаняване в Дуранкулак. За него разбрахме на място, тъй като не се намира в google, освен ако не го търсиш конкретно. Учебно-Възстановителен Комплекс "Прогрес" Цени 

   

Преди изпит

     Боли ме главата. Чета за изпит. Иска ми се да кажа, че е последния. За съжаление не мога. Докато не мине, няма как да бъда сигурна. Колкото повече чета, толкова повече си мисля, че нищо не знам. Боли ме главата. Искам да гледам филм. Пускам филма, но се чувствам гузна, защото трябва да чета. Ужас! Този кръговрат ще ме побърка. А може би съм побъркана. Или, как беше, щом си го мисля, още не съм изперкала съвсем. Ха ха ха. Е, сега вече лудницата е пълна.