Учредиха Мюсюлмански демократичен съюз

Тези дни бе заформен един от поредните големи политически скандали. В България това вече май дори взе да се приема като нещо нормално. Няма да изпадам в размисли дали всъщност с инициирането на този скандал не се прикри нещо много по – важно и много по – благодатно за коментари, статии и тем подобни... Не мога да се въздържа и да не споделя моето мнение. Първата ми реакция, когато прочетох във вестника за учредяването на Мюсюлмандемократичен съюз и изказванията на учредителя й Юзеиров, бе че това чудо не би трябвало да съществеува по всички нормални закони на нашата държава. Не ми е ясно как се позволява да бъде създадена подобна партия, която по - скоро е с идеи за разделение и дискриминация, отколкото за създаване на по - добър живот за "малцинствата“. Ето и основните идеи, закрепени в основния закон на РБ – Конституцията:

В Чл. 6. се казва:

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

В Чл. 13. се казва:

(1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

В Чл. 36. се казва:

(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.

(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

В партията на г - н Юзеиров се приемат и са „добре дошли всички граждани, които са приели нормите, които изповядва ислямът" и "Ние просто сме отворени за всички, които следват принципите на исляма." ...?! Това не е ли дискриминация?! Тази партия е срещу чл. 13 (4). Нека тези, които ще регистрират тази партия се замислят на това и до какво ще доведе съществуването й.

Според мен съществува опасност от нагнетяване на напрежение на основата на идеята, че има малцинства и по някакъв начин те са дискриминирани. И от това се възползват хора като г - н Юзеиров.

Ако не си помогнем сами срещу подобни хора и техните идеи наистина след няколко години ние ще бъдем дискриминирани, а не малцинствата. То и в момента например някои от така наречените малцинствени групи не си плащат тока, защото така им изнася и роптаят, ако им го спрат, а ние останалите български граждани, които сме редовни платци, не сме привилегировани по този начин, ако нашият ток бъде спрян, защото не сме си платили сметката, то ще трябва да си платим и за това да ни бъде пуснат отново. И това е просто един пример. Къде е равенството в подобни случаи?

Към днешна дата скандалът само пуши след потушаването му, но много ме притеснява какво можем да очакваме от тук нататък. Нека бъдем нащрек и да не позволяваме всякакви псевдополитици да си играят с обикновения български народ и да го поставя на плоскостта на конфликта. От това няма полза никой, освен самите провокатори.

Дом/Home

Вижте един филм, който ме разтресе из основи и ме накара да се замисля за много неща в живота ми.

Как да събираме разделно боклука си?!

ЛУННА СВЕТЛИНА - MOONLIGHT

От известно време съм в застой по отношение на четене на художествена литература, както и гледането на филми, макар че последното не е съвсем изоставено... Причината е проста, в сесия съм и се налага да се занимая с вземането на пет изпита. Е, два минаха, да видим другите. Както и да е, думата ми е, че не ми се пише за това, много по – интересно ми е да коментирам някой интересен филм, който съм гледала или пък книга, която съм прочела. Някак си подсъзнателно съм си определила това място, за един вид свещено, т.е. недосегаемо от ежедневни натоварващи теми и професионални или учебни тревоги. Човек трябва да си има място, където да не мисли за това. Не казвам, че някога не бих писала и за гореупоменатите, но за сега предпочитам да „не“. Та, между два изпита реших да разтоваря с някой сериал, който да ме отдалечи от една професионална тематика, за да мога по – лесно да премина към друга. Открих два приятни сериала и ги „хапнах“ за два дни, след което преминах отново към сериозните неща:))) Единият от тях беше „Moonlight“. Интересен сериал, бих казала. Макар че в началото си помислих, че е обикновен крими сериал, в който за да има по – голяма тръпка са вкарали вампирска нишка, впоследствие установих, че не е съвсем така. Всяка серия има собствен сюжет, но има и една основна история, която е като верига, с която е завързан целия сериал и те държи под напрежение, карайки те да чакаш всяка следваща серия, за да се развие сюжета и да се изясни цялостно историята. Тук определено не са наблегнали на секса, което въобще не се усеща като липса. Макар че, честно казано накрая поне ми се искаше да го има... Alex O'Loughlin, който играе главната роля е просто страхотен. И тъй като преди време се поувлякох по Twilight series и романите на Лоръл Хамилтън, както и по „True Blood“ реших да се поразровя. Не мога да си обясня едно нещо, защо „Moonlight“ не е добил такава популярност като „Twilight“ и „True Blood“, а определено не им отстъпва по нищо, напротив, дори бих казала, че е доста по – интригуващ. Установих, че сериалът „Moonlight“ е създаден доста преди „Twilight“ и „True Blood“ и идеята за любовни отношения между човек и вампир и вътрешната борба на вампира ги има още там. Нещо, което ме привлече и накара да приема „Moonlight“ като нещо новаторско и доста интересно е прокараната идея, която до момента не ми е попадала в нито една вампирска история, а именно - има лек за вампиризма, при това познат още от Средновековието и открит във Франция, не къде да е, а в самия кралски двор, е, той има временен ефект, но все пак го има. Признавам, това е едно от нещата, които ме накараха да поставя филма доста високо в класацията ми за филми. За съжаление открих, че единствената причина за изоставането на „Moonlight“ е липсата на масирана реклама, каквато получиха „Twilight“ и „True Blood“, а най – лошата новина е, че CBS не искат да правят други сезони. Разочарована съм от този факт, защото установявам, че ако не ровя като луда, за да открия някои филми или книги, ще чета и гледам само това, което ми се набива в мозъка по всевъзможен начин, а то, както вече съм изразявала мнение, не винаги е най – доброто, което човек може да получи. А искрено се надявам CBS скоро да си променят мнението и да започнат снимки на втори сезон. Е, накрая мога само да кажа: „Гледайте „Moonlight“, има защо!“ И не разчитайте на информация само от рекламата, която ви залива.

ИСТИНСКА КРЪВ – TRUE BLOOD

     Тези дни из София могат да се видят билбордове, на които са изобразени великолепни устни на жена с ярко червено червило и капчица кръв отстрани. С огромни букви е написано “ИСТИНСКА КРЪВ”, а отдолу от по – ситния шрифт става ясно, че това е сериал, който се излъчва по HBO всеки петък от 9.00ч. Какво пък, поредния сериал, който се рекламира. Из София вече има толкова билбордове, които рекламират какви ли не предавания на какви ли не телевизии... Да, така е, но този сериал се представя за един от най – нашумелите, които HBO представя, а те са много добри в това, умеят да намерят нишата и да се пъхнат в нея и да завладеят света с поредната история. Така беше със “Сексът и градът”. Вероятно така ще бъде и с този сериал. Когато установих, че филма е вампирска история ме нападнаха разнопосочни мисли. След като гледах сериала мислите ми станаха по – ясни. Не съм задълбавала да търся връзка между издателските и продуцентски компании, които в последно време наблягат на вампирските истории и ни представят книги, филми и сериали с подобни идеи. Но някак си в главата ми се е забила като пирон мисълта, че никак не е случайно. Не може да бъде случайно в един приблизително кратък период от време на пазара да излезне бестселър за вампири, филм за вампири и сериал за вампири. Излезнаха в тази последователност като добре замислена стратегия. Първо четирилогията Twilight, след това филма по книгата и накрая True blood. И когато приключих с тях започнах да правя сравнения. В Twilight има вампири, любов между вампир и човек, способност да се четат мисли, кръв, малко секс и постоянна борба на вампирите да стоят в сянка и да не показват, че съществуват. В True blood има вампири, любов между вампир и човек, способност да се четат мисли, кръв, много секс и постоянни опити вампирите да се осветлят и да станат част от обществото на хората. Не малко съвпадения, нали?! И съвсем леко отклонение. Едните се крият, а другите искат да се приобщят. Но и в двата случая се наблюдава опит да се изясни, че вампирите все пак произхождат от хората и не малка част от тях са успели да съхранят човешките си емоции. Е как да не се вманичачиш в идеята и да станеш един ревностен последовател на вампирските истории. Убедена съм, че хората гледат с огромен интерес първия сезон на сериала и още по – убедена съм, че ще чакат с нетърпение втория. Просто такава е човешката природа – обича мистериите, романтиката, екшъна, кръвта, омразата и състраданието. Подплътен с успеха на Twilight True blood жъне и ще продължава да жъне успехи и определено възраждането на вампирските истории няма да приключи до тук. Хората ще им се отдадат и ще ги следят с възхищение или отвращение, всекиму според вкуса му.

Лоръл Хамилтън "Усмихнатият труп"

Това е книга, която прочетох, може би по – скоро с цел да разбера защо тази писателка се приема за една от “големите” в разказването на вампирски истории. Тази книга е част от нейна четирилогия и е втора по ред. Да си призная първата изобщо не ми хареса, но аз съм голям инат и реших, че не мога да оставя нещата недовършени и трябва да продължа. Започнах да чета с нежелание, защото очаквах и тук да има объркан сюжет, идеи пуснати ей тъй без причина и недоизяснени неща. За мое огромно щастие се оказа, че не е така. Не знам, може би в първата книга Лоръл Хамилтън не си е изчистила достатъчно идеите и затова не се е получило. Но тук, о небеса, сюжетът е абсолютно чист, ясен от начало до край, всички идеи, герои и случки са написани, защото има необходимост от тях за изясняване на по – късен етап на определени обстоятелства. Да, тази книга прочетох с удоволствие. Не, не си мислете, че има някоя новаторска идея за вампирите, зомбитата и другите обичайни герои. Не, единственото нововъведение е вмъкването на още нещо, което се приема за мистериозно, зловещо, свръхестествено и любопитно – вуду магия. Всъщност тук вампирите са на по – заден план. Появяват се, може би, само колкото да се свържат впоследствие със сюжета на третата книга, но нямат първостепенна роля. Отделено е много повече внимание на силата на вуду магията и се разкрива една тънка връзка на главната героиня с нея. Има екшън, както винаги и много кръв. И накрая добрият побеждава. Това е. Според мен книгата не блести с някакви особени качества, но за Лоръл Хамилтън е напредък. Даде ми надежда, че “изследователската” ми работа от тук нататък няма да бъде все пак толкова трудна и мъчителна. Предстои ми третата книга. Надявам се за нея да мога да се изкажа още по – ласкаво.

Вампирски истории

Замислих се, че тези дни съм се отдала на “изследователска” работа, защото се опитвам да разбера какво кара хората да харесват една книга, какво ги кара да се самозабравят и да мислят само за историята, която са прочели. Започнах от един бестселър – Twilight сагата, и преминах през филма по книгата към друга авторка, която пише вампирски истории – Лоръл Хамилтън, а така попаднах на още един филм с подобна тематика (True blood), който обаче е сериал и се смята за един от най – завладяващите в момента. Няма човек, който да не е попадал поне веднъж в живота си на вампирска история. Легендите за вампири в един момент стават актуални, след което затихват и впоследствие се появяват отново с пълна сила. В случая не е важно дали има някаква истина в съществуването на тези свръхестествени същества. Важното е, че винаги, когато се появи история за нещо, което хората не познават и им дава надежди и идеи за един невевроятен паралелен свят, който съществува около нас, това се превръща в мания. Така беше преди няколко години, когато нашумяха хиляди разкази и филми за НЛО, извънземни и т.н. Сега обаче отново се връщаме към нещо древно, което е спяло някъде там и е чакало да бъде възродено, за да завладее умовете на хората. Всеки знае основните неща за вампирите – те са много силни, много красиви, с бяла кожа, имат свръх възможности, като невероятната сила и бързина, пият кръв, за да живеят, безсмъртни са или поне не могат да бъдат убити с нормалните за хората средства, страхуват се от светена вода, кръстове, чесън, спят през деня, често в ковчези, а живеят през нощта и са лоши, защото заплашват живота на хората. Може би могат да се изредят още всеизвестни за тях неща, но за мен тези са основните. Както и да е, темата е експлоатирана толкова много, че на човек да му писне. Затова, когато чух за новия бестселър по темата (Twilight saga), реших, че ще е поредната скука изпълнена с много кръв, зловещи сцени, секс, религиозни фанатици и тем подобни. Честно казано това вече по никакъв начин не предизвиква интерес в мен, поради което се замислих какво ли пък толкова интерсно има в този бестселър, че кара хората да се побъркват по него. Е, някои смятат, че се побъркват само тинейджъри и лигави пубери, но аз установих, че не е съвсем така. Харесват го и хора, които отдавна не са на подобна възраст, но може би защото те не са толкова активни в споделянето на възхищението си в публичното пространство, затова и се приема, че книгата е само за първите. Хората обичат мистиката и романтиката независимо на каква възраст са. Според мен точно затова тази сага предизвика такъв фурор и четирилогията се превърна в бестселър, а сериалът True blood е един от най – нашумелите. Тук няма само екшън, кръв и секс. Установих, че старите идеи за вампири, които изброих по – горе, са преобразени, представени в друга светлина, някои от тях напълно изоставени, примесени с романтична нишка и мистериозни паранормални възможности, което прави една невероятна смесица, изглеждаща абсолютно различна от всичко, което до момента е карало хората да се вманиачават по вампирски истории. И в крайна сметка се оказва, че това е една добре замислена рецепта, която се продава “като топъл хляб”.

Филмът "Здрач" (Twilight)

Не мога да не видя как е направен един филм, особено след като съм чела книгата, която го е вдъхновила. Просто за мое успокоение, за да бъде завършен цикъла. Естествено всички знаем и приемаме мнението, че книгата винаги е по - добра от филма. Това, според мен, е нормално, тъй като не всичко описано с думи може да бъде предадено на екрана на 100 %. А да не говорим за емоции... Както и да е, изтеглих някакво копие, което беше не повече от 630 MB (това винаги ме кара да се съмнявам в качеството, но нямаше друг вариант). Хм, определено бях разочарована :( Стори ми се, че всичко, което ме накара да прочета книгата с такава жар, го нямаше. Направи ми впечатление, че не се забелязва промяната в цвета на очите на Едуард, нито се забеляза как изглежда кожата му на слънце, а също така по лицето на Бела не се забеляза особена промяна и изглеждаше като човек без каквато и да е емоция. Естествено някои от елементите в сюжета бяха разместени и съкратени. Това ми се струва нормално, защото е доста трудно да вкараш събития, описани в книга на около 200-300 страници във филм, който трае само час и половина, максимум два. Приех това за поредното доказателство на по - горното твърдение за филмите. След известно време обаче попаднах на филма отново. Този път големината на файла ми изглеждаше обещаваща и реших (мислейки си какъв мазохист съм) да го гледам отново. И, о, чудо, качеството на филма беше наистина добро и видях неща, които предишния път все едно нямаше. Да, този път бях доволна. Е, не бих казала, че абсолютно всичко беше така добре представено, както в книгата, но хората са се постарали доста. Книгата все още остава мой фаворит, но филма никак не е лош. Просто от тук нататък не мисля да се тормозя с филми с лошо качество, защото така се губи огромна част от удоволствието.

Л.Хамилтън, "Престъпни удоволствия"

Приключих с четенето на "вампирската", както много хора се изразяват, макар че аз самата не бих го казала, книга - четирите тома на сагата Twilight на Стефани Майер. Реших, че мога да намеря нещо подобно като тематика за запълване на свободното ми време. (Трябва да си призная, търся нещо по - леко и не натоварващо.) Сетих се, че преди да започна с т. нар. тинейджърска сага, доста критика прочетох, защото не бях сигурна, че ще ми хареса. В спомените ми изникна статия, в която пишеше, че много по - добри автори, които пишат за вампири са Лоръл Хамилтън и Ан Райс. Открих поредица от четири книги на Лоръл Хамилтън и започнах... Първата книга е "Престъпни удоволствия". Признавам си, насилих се, но я прочетох, така правя понякога и с филмите, не ми харесват особено, но ги гледам до край, за да видя до къде ще се стигне. Насилих се, защото стилът на писане на Лоръл Хамилтън определено не е лек и плавен и някак си не те завлядява, не е от типа - мога да чета цяла нощ без да спирам и на сутринта да искам да продължа, макар че съм капнала от умора. Да не говоря за това, че идеята определено не е оригинална, нищо, което човек да приеме за новаторска идея - време, в което вече вампирите са "официални", т.е. всички знаят, че те съществуват и туристите се трупат да им се наслаждават, а те самите живеят съвсем необезпокоявани в собствени квартали в градовете; прокрадват се и други свръхестествени същества като зомбита, гули, ликантропи и т.н.; главната героиня Анита Блейк е с професия "съживителка", т.е. работата й е да вдига мъртвите от гроба. До тук нищо особено. Сюжетът е доста объркан. Някои герои се появяват и изчезват съвсем без причина, случват се събития, които са странни и четящият очаква някъде по - нататък да получи обяснение, но уви, това не се случва до края. Има екшън, но някак си изглежда неестествен и не на място, пресилен. В общи линии безсмислена история, объркана, несвързана и крайният резултат не те задоволява. Очакваш да получиш повече информация. Но не. Край, първата книга е прочетена. Може би втората ще бъде по - добра. Ще видим...

Книга - Twilight saga

Не се бях замисляла по въпроса какво прави една книга бестселър. Може би преди месец моя приятелка написа статия в блога си относно франчайза и стратегиите за по - големи продажби, които обхващат един продукт и се разгръщат в създаването на много "допълнителни". Е така разбрах за поредицата на Стефани Майер - "Здрач". В този момент нямах книга, с която да запълня част от свободното си време и реших да видя какво всъщност прави тази книга толкова продаваема. И да си призная, до този момент аз дори не бях чувала за нея. Естествено кой е най - добрият приятел на човека в такива случаи - google, разбира се:))) Пуснах една бърза търсачка и установих, че манията съществува още от 2006г. Прочетох няколко статии по въпроса, кои доста критични, кои направо величаещи новоизгрялата писателка, че дори и сравнения с Дж. Роулинг срещнах. Но относно сюжета и героите в поредицата не се казваше почти нищо. Реших. Ще взема да я прочета, че поне да си създам собствено мнение. След още едно малко проучване установих, че книгата официално е преведена само до втората част, но пък открих два форума, където упорити ентусисти вече бяха превели половината от третата и част от четвъртата книга. Според датите на техните публикации разбрах, че напредват бързо и скоро ще мога да прочета четирилогията на български без никакъв проблем. Невероятно, но факт - книгата ме завладя. Макар че в много от критиките, които бях прочела, пишеше, че е тинейджърска сага, а аз отдавна съм минала тази възраст. Погълнах я на един дъх, че дори ми се наложи да чакам (и то с нетърпение) преводът да бъде завършен. И сега, когато вече съм приключила мога само да кажа: Заслужаваше си! Никога не съм си падала по литературната критика, но за да не бъде голословно мнението ми трябва да обясня какво ме е завладяло. Сюжетът е наистина обикновен. Девойка, която отива да живее в нов град, съответно ново училище, нови приятели, нови емоции. Среща с хубаво момче и влюбване. Следва период на "проучване" и от двете страни, след което невероятна връзка, но изведнъж той решава да я изостави. Тя страда. След няколко месеца започва да се връща към живота и познайте - помага и друг момък... Отношенията с него също са малко объркани и тъкмо да минат границата, бум, случка и другият се връща, тя остава с него и т.н. и т.н. Ще кажете банално. Мда, много от нещата, които прочетох преди да започна да чета самата книга ме наведоха на мисълта, че просто защото са вкарани няколко свръхестествени елемента, като вампири и върколаци, историята е интересна. Да, това й придава по - различен привкус. Леко заинтригуващ. Но моето мнение е, че основното, което те завладява е описанието на емоциите и вътрешните борби на Бела, след това на Джейкъб. А в Midnight sun и на самия Едуард, който през останалото време е доста загадъчен със своето държание, защото не е като всички останали мъже, а някак си като от друго време, от друг свят, което основно завладява в първите книги, но тук е показана неговата вътрешна борба и това те кара не само да го харесваш, но и да го уважаваш. В крайна сметка мога да кажа, че Стефани Майер умее да описва добре духовния свят на своите герои и това е, което я прави толкова завладяваща, а не като всички обикновени истории за вампири, върколаци и всякакви други свръхестествени неща от рода, в които виждането на авторите за тях не са се променили от столятия насам. Гледната й точка за тези чудати същества е нова и предлагаща ни друг поглед към тях, представящ ги не като страшни и опасни същества, които носят само страхове и единственото усещане за тях да е, че са лоши и зли. Някъде срещнах сравнение с Лоръл Хамилтън, която също е написала четирилогия с тематика за вампири, върколаци, ликантропи и т.н., но краткото ми "познанство" с тази авторка просто ми показа неща, които малко дори са се изтрили от употреба и не бих сравнявала нейните творби с тези на Стефани Майер.

Едно приятно начало на седмицата в офиса

Един понеделник като всички останали. Ставаш, обличаш се, пиеш кафе, потегляш по софийските улици, бориш се с трафика и накрая, когато пристигнеш на работното място, единственото, за което си мислиш е, не, не е работа, а напротив, за кафе, цигара, разговори с колеги и т.под., за да можеш да се настроиш, че седмицата започва. Не мислиш за това как ще те затрупат с работа и няма да можеш да си вдигнеш носа от бюрото. А още по - интересно е когато някой колега направи интересна изненада. Такава имах аз тази сутрин. Впечатлих се, ей... И ми стана забавно, и определено мога да кажа: работната седмица започна интересно. Сега по същество. Колегата Мария имаше рожден ден миналата седмица. Тогава тя беше в отпуск. Днес обаче е на линия и е решила да почерпи по случая. Мислите си, тъпо. Какво ли пък толкова. Да, ама не. Начинът, по който ни посрещна сутринта определено впечатли всички. Затова и аз реших да го споделя. Влезнах в стаята си и гледам на бюрото ми един странен натюрморт от ябълки, портокали и морков и отгоре кукуряк. Конфигурацията определено заслужава да бъде отбелязана. Е, може би описано с думи не е толкова интересно, но когато бъде подплътено и със снимки, смятам ще разберете какво ме е впечатлило толкова. Е, дай Боже, всеки му една такава интересна и приятна изненада в понеделник.

Настроения

Понякога просто не мога да се разбера. Не се е случило нищо, което да ме кара да се чувствам зле, но въпреки това хубавото настроение го няма. Защо? Често се оправдавам с промяната на времето. А дали това е причината? Всъщност проблемът не е в причината, а във факта, че в такива периоди адекватноста ми е 0%, активността ми клони към същия процент, работоспособността - да не говорим... Как да променя това? Идея си нямам. Не помагат дори и спамовете със смешки, които всеки ден получавам от тук и там. Смея се до сълзи в момента, в който ги чета, а веднага след това изпадам отново в същото летаргично настровение. Не ми харесва така. Трябва да предизвикам нещата, за да се промени настроението ми. Как? Помооооощ.... Тъпо, нали?! Но не ми пука, пиша просто, за да запълвам време, а пространството го запълвам така или иначе. Смислено или не, на кой му пука. Това са просто мисли. Край.

Зимата

Обичам зимата. Обичам да вали сняг. Обичам всичко да е бяло. Обичам скърцащия звук, когато ходя по сняг. Обичам... Но, уви, не всичко е така хубаво. Не, не ме уплаши виелицата, която беше вчера, напротив, и тя ми хареса. Да, вчера всичко беше просто като една хубава бяла зимна приказка. А днес... днес вече сме отново тук, в реалността на град София. Снегът не е почистен. Тротоарите са труднопроходими. Локвите до тротоарите крият неизвестни опасности. Снегът вече не е бял, а черен. И т.н., и т.н. Всичко това вече се приема за банална тема за обсъждане. На хората вече им омръзна само да се говори и нищо да не се прави. Но за съжаление, вместо те да поемат инициативата и да направят първата крачка към нещо положително, те просто спряха да слушат. Така е по - лесно, нали?! Всички сме заети, ангажирани, бързаме... За къде?! Никой в крайна сметка не знае. Но от тази апатия не губи никой друг, освен ние самите. Губим красотата на малките неща в живота. Губим красотата на зимата.

Здравейте на всички

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!!! Пожелавам на всички 2009г. година да им донесе само хубави неща, много приятни емоции и повече оптимизъм.