Това е книга, която прочетох, може би по – скоро с цел да разбера защо тази писателка се приема за една от “големите” в разказването на вампирски истории. Тази книга е част от нейна четирилогия и е втора по ред. Да си призная първата изобщо не ми хареса, но аз съм голям инат и реших, че не мога да оставя нещата недовършени и трябва да продължа. Започнах да чета с нежелание, защото очаквах и тук да има объркан сюжет, идеи пуснати ей тъй без причина и недоизяснени неща. За мое огромно щастие се оказа, че не е така. Не знам, може би в първата книга Лоръл Хамилтън не си е изчистила достатъчно идеите и затова не се е получило. Но тук, о небеса, сюжетът е абсолютно чист, ясен от начало до край, всички идеи, герои и случки са написани, защото има необходимост от тях за изясняване на по – късен етап на определени обстоятелства. Да, тази книга прочетох с удоволствие. Не, не си мислете, че има някоя новаторска идея за вампирите, зомбитата и другите обичайни герои. Не, единственото нововъведение е вмъкването на още нещо, което се приема за мистериозно, зловещо, свръхестествено и любопитно – вуду магия. Всъщност тук вампирите са на по – заден план. Появяват се, може би, само колкото да се свържат впоследствие със сюжета на третата книга, но нямат първостепенна роля. Отделено е много повече внимание на силата на вуду магията и се разкрива една тънка връзка на главната героиня с нея. Има екшън, както винаги и много кръв. И накрая добрият побеждава. Това е. Според мен книгата не блести с някакви особени качества, но за Лоръл Хамилтън е напредък. Даде ми надежда, че “изследователската” ми работа от тук нататък няма да бъде все пак толкова трудна и мъчителна. Предстои ми третата книга. Надявам се за нея да мога да се изкажа още по – ласкаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар