понеделник, 9 февруари 2009 г.

Едно приятно начало на седмицата в офиса

Един понеделник като всички останали. Ставаш, обличаш се, пиеш кафе, потегляш по софийските улици, бориш се с трафика и накрая, когато пристигнеш на работното място, единственото, за което си мислиш е, не, не е работа, а напротив, за кафе, цигара, разговори с колеги и т.под., за да можеш да се настроиш, че седмицата започва. Не мислиш за това как ще те затрупат с работа и няма да можеш да си вдигнеш носа от бюрото. А още по - интересно е когато някой колега направи интересна изненада. Такава имах аз тази сутрин. Впечатлих се, ей... И ми стана забавно, и определено мога да кажа: работната седмица започна интересно. Сега по същество. Колегата Мария имаше рожден ден миналата седмица. Тогава тя беше в отпуск. Днес обаче е на линия и е решила да почерпи по случая. Мислите си, тъпо. Какво ли пък толкова. Да, ама не. Начинът, по който ни посрещна сутринта определено впечатли всички. Затова и аз реших да го споделя. Влезнах в стаята си и гледам на бюрото ми един странен натюрморт от ябълки, портокали и морков и отгоре кукуряк. Конфигурацията определено заслужава да бъде отбелязана. Е, може би описано с думи не е толкова интересно, но когато бъде подплътено и със снимки, смятам ще разберете какво ме е впечатлило толкова. Е, дай Боже, всеки му една такава интересна и приятна изненада в понеделник.





сряда, 4 февруари 2009 г.

Настроения

Понякога просто не мога да се разбера. Не се е случило нищо, което да ме кара да се чувствам зле, но въпреки това хубавото настроение го няма. Защо? Често се оправдавам с промяната на времето. А дали това е причината? Всъщност проблемът не е в причината, а във факта, че в такива периоди адекватноста ми е 0%, активността ми клони към същия процент, работоспособността - да не говорим... Как да променя това? Идея си нямам. Не помагат дори и спамовете със смешки, които всеки ден получавам от тук и там. Смея се до сълзи в момента, в който ги чета, а веднага след това изпадам отново в същото летаргично настровение. Не ми харесва така. Трябва да предизвикам нещата, за да се промени настроението ми. Как? Помооооощ.... Тъпо, нали?! Но не ми пука, пиша просто, за да запълвам време, а пространството го запълвам така или иначе. Смислено или не, на кой му пука. Това са просто мисли. Край.