Незнайно до кога, но все пак отново имам идея да започна да пиша тук.
Всеки ден имам някакви идеи, но за съжаление не всеки ден имам време да ги опиша...
Не бих казала, че всичко, което ми хрумва, е особено оригинално, иновативно или нещо подобно. Въпреки това смятам че е добре да се споделят мисли, за да може накрая да изкристализира идея, която да си заслужава. Това може да се случи само, ако едни споделят, а други коментират. Все по - често се шокирам от коментари под статии, които чета тук и там. Все по - често си задавам въпросите: "Какви са тези хора, които ги пишат?", "Те прочели ли са изобщо статията?", "Защо всеки смята, че е компетентен по всякакви въпроси?" и т.н, и т.н.
Затова тук коментарите се преглеждат и се отсяват, т.е. има цензура. Може да ви е неприятно, но така е, така ще бъде и не мисля да го променям.
Не мисля, че този блог има шанс да добие особена популярност, но и това не е целта му, та затова пресяването ще може да се осъществи без особени затруднения. Поне за сега...
Е, това е, ще видим до кога.
Надявам се до скоро!
Дали блогът ти ще има успеш и ще придобие популярност, зависи единствено от теб. Желая успех :)
ОтговорИзтриванеТрябва да споделя, че съм съгласна относно нуждата от цензура на комнетрите. Нещата, на които попадам са безобразни, гнусни, отвратителни... да не споменавам огромния обем от ненужна досада и вродена човешка глупост, която просто пълзи по всички страници в мрежата... Е, има и сладки изключения, но ти си ми другарче все пак :) Най-лошото, обаче, е цялата злоба, която струи от всички страни, тя се е превърнала в част от нас. Тъжно, но най-лошото всъщност е, че усещам злобата в собствения си коментар за злобата на другите.
Забавно, а?
Този път бъди по-упорита в писането... може да намериш и по-упорити коментатори... то така стават тези работи.