ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в крак с новото време или безмислен акт

     Тези дни едно събитие, макар че е силно да се нарече "събитие", привлече всички медии и общественото мнение. Паметникът на Съветската армия. Един паметник, който си беше там, в центъра на столицата, без никой да го забелязва, без никой да се интересува от него. И изведнъж, о, паметникът осъмна изрисуван с графити. Признавам си, не съм привърженик на графитите. Може би съм консервтивна. Може би не разбирам младите, не разбирам новаторското изкуство. Няколко дни по - рано си мислех точно за графитите, които се появяват на най - различни места из града. За съжаление, все на неподходящи, според мен, - в центъра на града, върху току що ремонтирани сгради, по паметници и т.н. Повечето статии и репортажи по темата, които прочетох, чух и изгледах, са в духа на защита на човека, който е изрисувал паметника. Не разбирам кое кара тези защитници да се чувстват толкова горди - факта, че никой не зачита нищо в тази държава или факта, че някой се е изгаврил с един паметник, чиято цел е да напомня за нещо. А историята е такава каквато е, фактите са налице и не могат да бъдат променени. Как ли биха реагирали същите тези защитници, ако някой "виден" артист или художник (графитист) реши някоя нощ да изрисува техния новопостроен блок, тяхната току-що санирана и боядисана фасада, Паметника на Незнайния воин или паметника на Кирил и Методий, а може и самия паметник на Васил Левски... Мога да продължавам да изброявам, но не е необходимо, смисълът е ясен. Не е нормално да се чувстваш горд от факта, че си плюл (да не използвам други,по - силни, сравнения) върху труда на другите, било да ремонтират и да се опитат да направят средата, в която живеят, по - приятна, било да изразят своята гледна точка за някакво събитие, като инициират поставянето на паметник, който да го увековечи. Смятам действията на тези, т.нар. артисти и художници (графитисти)за вандализъм. Безсмисленото разрушаване и поругаването на изграденото от други хора е престъпление. Жалко, обаче, че в нашата държава наказанията и санкциите по принцип са трудно достижим връх на държавността. Понякога си мисля, че изобщо, що се отнася до тях, то държавност не съществува. Ще каже някой: "Вижте в цивилизованите държави какво се случва". Често чувам и други изказвания от сорта на това как у нас законите не били читави. Чудя се колко от тези, които изказват подобни мнения са запознати дори и на йота със законите на нашата държава. Не твърдя, че всичко в това отношение в България е страхотно и проблеми няма, но смятам че, ако се прилагаха на практика всички, вече съществуващи в законите, санкции, то вероятно много граждани на тази държава биха се замислили дали да извършат деяния като по - горе описаното. Нека творят, нямам против, но на места, на които това е позволено. И нека "гражданското общество", което липсва в България, да не се изказва неподготвено и днес да възхвалява, а утре да оплюва различни деяния, които обаче носят едно и също послание - НИЕ НЕ ЗАЧИТАМЕ РЕДА И ЗАКОННОСТТА,ЗАТОВА СМЕ МНОГО МОДЕРНИ И ИНОВАТИВНИ или обратно НИЕ СМЕ МНОГО МОДЕРНИ И ИНОВАТИВНИ, ЗАТОВА ЗА НАС НЕ ВАЖАТ РЕДЪТ И ЗАКОННОСТТА. А подобно послание ще изиграе много лоша шега в бъдеще на всички, които искаме да живеем тук - в нашата държава, и се опитваме тя да бъде едно по - добро място за живот. Да появиха се и политически заигравки във връзка с темата за рисунките по Паметникът на Съветската армия. Всъщност, около този паметник спорове се появяват периодично. Тези са по - скоро политически, макар да е по - важна моралната страна на въпроса. Ако рисунките са просто политическа конспиративна схема за разбунване на духовете, то до кога ще се занимаваме с тези стари спорове - демокрация и капитализъм или комунизъм?! Та нали вече 22 години "комунизъма" го няма, има само демокрация и капитализъм. Връщането на ринга на тези играчи ми се струва нагласено. И определено се използва предизборно, за да подгрее поддръжниците на една или друга партия. Според Конституцията на Република България: "България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет." Това е демокрация "(от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) - форма на управление, при която държавната власт произтича от народа". Отново според Конституцията на Република България: "Частната собственост е неприкосновена." А "Капитализмът е икономическа система, основана на частна собственост върху средствата за производство; инвестициите се определят от частни, а не от държавни решения, а цените, производството и разпределението на стоки се формират в условия на свободна конкуренция (регулирана или не) на пазара." Изводът е, че в последните 22 години демокрацията и капитализмът са формите, които са наложени за управление на държавата и за развитието на икономиката. Историята не бива да пречи да извличаме ползи от международните отношения както с Русия, така и със САЩ. По - важно е в нашата държава всичко да е наред. По - важно е нашата икономика да се развива. А как ще се развива, ако се откажем да имаме отношения с някоя от най - големите държави в света? Не мисля, че залитането към една от двете, която и да е тя, е за доброто на България. Преди 22 години всички излизаха с лозунга: "45 години стигат!". Не трябва ли да имаме нов лозунг: "22 години преход стигат!"?! В този ред на мисли, Паметникът на Съветската армия не може нито да ни помогне, нито да ни попречи да се развива България в една по - добра посока, поради което неговото оскверняване с рисунки (графити) е напълно безпредметно, а не е символ на новото време. По - скоро е време да се замислим какво искаме. И то не само какво държавта и Европейският съюз да направят за нас, но и какво правим ние, които всъщност сме държавата, за да може същата тази държава да се развива не само политически, но и икономически, в културно отношение и т.н. Но с това зачеквам една друга тема, за която някога, може би, ще реша да пиша, макар да е толкова обширна, че направо е необхватна.