Не се бях замисляла по въпроса какво прави една книга бестселър. Може би преди месец моя приятелка написа статия в блога си относно франчайза и стратегиите за по - големи продажби, които обхващат един продукт и се разгръщат в създаването на много "допълнителни". Е така разбрах за поредицата на Стефани Майер - "Здрач". В този момент нямах книга, с която да запълня част от свободното си време и реших да видя какво всъщност прави тази книга толкова продаваема. И да си призная, до този момент аз дори не бях чувала за нея. Естествено кой е най - добрият приятел на човека в такива случаи - google, разбира се:))) Пуснах една бърза търсачка и установих, че манията съществува още от 2006г. Прочетох няколко статии по въпроса, кои доста критични, кои направо величаещи новоизгрялата писателка, че дори и сравнения с Дж. Роулинг срещнах. Но относно сюжета и героите в поредицата не се казваше почти нищо. Реших. Ще взема да я прочета, че поне да си създам собствено мнение. След още едно малко проучване установих, че книгата официално е преведена само до втората част, но пък открих два форума, където упорити ентусисти вече бяха превели половината от третата и част от четвъртата книга. Според датите на техните публикации разбрах, че напредват бързо и скоро ще мога да прочета четирилогията на български без никакъв проблем. Невероятно, но факт - книгата ме завладя. Макар че в много от критиките, които бях прочела, пишеше, че е тинейджърска сага, а аз отдавна съм минала тази възраст. Погълнах я на един дъх, че дори ми се наложи да чакам (и то с нетърпение) преводът да бъде завършен. И сега, когато вече съм приключила мога само да кажа: Заслужаваше си! Никога не съм си падала по литературната критика, но за да не бъде голословно мнението ми трябва да обясня какво ме е завладяло. Сюжетът е наистина обикновен. Девойка, която отива да живее в нов град, съответно ново училище, нови приятели, нови емоции. Среща с хубаво момче и влюбване. Следва период на "проучване" и от двете страни, след което невероятна връзка, но изведнъж той решава да я изостави. Тя страда. След няколко месеца започва да се връща към живота и познайте - помага и друг момък... Отношенията с него също са малко объркани и тъкмо да минат границата, бум, случка и другият се връща, тя остава с него и т.н. и т.н. Ще кажете банално. Мда, много от нещата, които прочетох преди да започна да чета самата книга ме наведоха на мисълта, че просто защото са вкарани няколко свръхестествени елемента, като вампири и върколаци, историята е интересна. Да, това й придава по - различен привкус. Леко заинтригуващ. Но моето мнение е, че основното, което те завладява е описанието на емоциите и вътрешните борби на Бела, след това на Джейкъб. А в Midnight sun и на самия Едуард, който през останалото време е доста загадъчен със своето държание, защото не е като всички останали мъже, а някак си като от друго време, от друг свят, което основно завладява в първите книги, но тук е показана неговата вътрешна борба и това те кара не само да го харесваш, но и да го уважаваш. В крайна сметка мога да кажа, че Стефани Майер умее да описва добре духовния свят на своите герои и това е, което я прави толкова завладяваща, а не като всички обикновени истории за вампири, върколаци и всякакви други свръхестествени неща от рода, в които виждането на авторите за тях не са се променили от столятия насам. Гледната й точка за тези чудати същества е нова и предлагаща ни друг поглед към тях, представящ ги не като страшни и опасни същества, които носят само страхове и единственото усещане за тях да е, че са лоши и зли. Някъде срещнах сравнение с Лоръл Хамилтън, която също е написала четирилогия с тематика за вампири, върколаци, ликантропи и т.н., но краткото ми "познанство" с тази авторка просто ми показа неща, които малко дори са се изтрили от употреба и не бих сравнявала нейните творби с тези на Стефани Майер.



Първо поздравление за оформлението на блога, харесва ми много. Що се отнася да прословутия Twilight...Как започна при мен всичко. От facebok разбрах, че нещо се случва. После в Google вече беше направено резюме на цялата четирилогия и ми стан интересно. щото на пръв поглед изглеждаше сапунка. Но се зарибих да чакам да излезе филма. Само че това беше миналото лято и докато излезе филмът вече бях в амнезия. Като го гледах ми се стори много странен, някак глуповат и си казах, че не може да е такава глупост и да се дигне такъв шум. И така почнах да чета книгите. Първата книга малко ми беше 50 на 50, твърде тийн твърде много тайни и мелодрама. Но втората ме трогна доста. Сега приключвам третата и съм на ясно че съм хлътнала въпреки първоначалното ми намерение да чета с изследователски интерес. И всъщност стигнах до много интерсни заключения за човешката природа - драмат е част от нас, ние винаги я търсим тя като наркотик, създава тръпка макар и с отрицателен знак. Бела можеше да избере всеки от многоббройните си ухажори в първата книга. Но тя се влюлби точно в този, които не отговаряше на представите за нормално, обикновено и най -вече сигурно. Всички ние искаме да избягаме за малко от сигуронто и стандартното, което всъщонст крепи живота ни и затова тази книга е толкова завладяваща, защото героинята прави неща, които ни се иска да правим, но не можем. Пкъ и вътрешния свят на главната герионя е така правдоподобно обрисуван, че наистиа както казваш, Мари, няма как да не те завладее. Наистина героите са добре изградени, пълнокръвни така да се каже, макар и леко шаблонни на моменти. Но вес пак интресни. Напоследък бях до толкова вдадена в историят, че почнах да търся някакви общочовешки мотиви в цялата работа - като не на расизма (няма занчени дали си върколак или вампир, стига да си ми приятел) и др. Но май трябва да почна нов пост по този въпрос.
ОтговорИзтриванеАбсолютно съм съгласна, че част от магията на подобни книги е възможността, която ти дават да се отделиш духовно от твоя свят и да поживеееш в друг. Но не е само това целта им, трябва да има и нещо поучително в цялата история, а тук има доста поучителни неща, според мен. А всичко е напълно и изцяло завършено, когато няма подхвърлени идеи, които остават неизяснени защо изобщо са се появили, а текстът се "лее" и ти е трудно да "спреш кранчето" дори за 5 минути.
ОтговорИзтриванеМного хубави снимки на кориците си сложила, хубаво се е получило. Направо вече се побърквам от тази сага, както ти споменах. Първо всичко беше изселдователски интресе- не може да е толкова тъпо, нали. После героите и напрежението постепенно ме завладяха. И почнах да си фантазирам някакви по-дълбоки мотиви от това, което се вижда на пръв поглед.Харесваше ми контраста между безмозъчния средностатистически Майк и интерсния, интелигентен Едуард. Коя жена може да устои на интелектав красиво тяло все пак. Но емаше и нещо друго, идеята, че можеш да обичаш хората независимо дали те са върколаци, вампири илиякви други, външните различия не са толкова важни - важното е да сме хора. И най -вече мотивът за въздържанието - да се въздържаш от това, което си създаден, за да бъдеш нещо по добро, нещо, което искаш, инстинките не са всичко, интелекта е повече. Нямаше ка да се въздържа. Но вече почти по средата на последната книга не съм сигурна. Повявява се мотив, който не мога да приме, не мога да разбера и ми се струва прекален в търсенето на силни емоции. И се чудя дали все пак цялата работа не беше уловка. Но ще ви кажа като дочета.
ОтговорИзтриване